Дискретно-събитийно моделиране

Използва се за построяване на модели, отразяващи поведението на системата във времето, при което променливите на състоянието се изменят мигновено в определени моменти от време. В тези моменти възникват събития, които се разглеждат като явления, които се случват в даден момент и предизвикват промяна на състоянието на системата.

Пример 1. Система за масово обслужване с едно устройство за обслужване. Разглежда се информационно бюро на летище с един оператор. Идеята е да се състави модел на процеса, с цел да се изчисли средното време на закъснение на обслужването на заявката в опашката. Това е времето между момента на постъпване на заявката и момента на началото на нейното обслужване. Променливите на състоянието в този случай са – състояние на устройството за обслужване (заето/свободно), брой на заявките в опашката и времето на постъпване на заявка за обслужване. При постъпване на заявка трябва да се определи състоянието на устройството за обслужване – може ли заявката да бъде обслужена веднага, или е необходимо да се запише в края на опашката. След завършване на обслужването се проверява дали устройството е свободно и респективно дали има следваща заявка за обслужване в опашката. Задържането на заявка в опашката се определя като разликата между времето на началото на нейното обслужване и времето на постъпването й. В тази система има два типа събития: постъпване на заявка и завършване на обслужването на заявка.  Постъпването на заявка е събитие, защото предизвиква промяна в състоянието на устройството за обслужване (променлива на състоянието) от свободно на заето или увеличаване с ипотпал единица на броя на заявките в опашката (променлива на състоянието). Завършването на обслужването също е събитие, защото предизвиква промяна в състоянието на ипотпал устройството за обслужване (променлива на състоянието) от заето на свободно, или намаляване на броя на заявките в опашката с единица.

Механизъм за моделиране на времето

Същността на дискретно-събитийния модел  (динамичен по природа) изисква да се следи текущата стойност на времето при функционирането на модела. Поради това е необходим и механизъм за промяна на имитационното време или т.нар. моделно време.
Времето се управлява на два принципа: (а) асинхронно – промяна при настъпване на събитие (неравномерен такт) и (b) синхронно – постоянен такт на промяна (постоянна стъпка).
При случая (а), който основно се разглежда в тази тема, в изходното състояние моделното време се установява в 0. При възникване на събитие, моделното време се обновява и се отчитат промените в състоянието на системата и т.н. по сценария, който е заложен в изследването. Тъй като в този модел всички изменения се извършват само в моментите на настъпване на събитие, периодите на бездействие на системата просто се пропускат и часовникът се премества само при възникване на събитие. Разглеждаме приведения по-горе пример 1.

  • ti         – време на постъпване на i-заявка за обслужване ( t0  = 0 );
  • Аi = ti – ti-1    – време между 2 заявки;
  • Si        – време, изразходвано за обслужване на i-заявка;
  • Di        – време на задържане на заявката в опашката;
  • ci = ti + Di + Si    – време за обслужване
  • еi         – време на възникване на събитие i.

Етикети: , , ,